19 may 2019, 16:15

Етюди без Весо(втори къс) 

  Poesía
906 4 4

                                            Кратко 2

                                     Прелита ме денят изгряващ

                                      до кафеварката е твоят почерк
                            
                                      разбуден

                                      градът запява монотонна песен

                                      а нощта

                                      нощта избледнява в усмивка 

 

 

 

vvvvvvvv        

 

 

 

 

                                             Криле

                          Разгръща ме тишината
                                       непосилна жажда прониква
                                            до сърцевината на всяка клетка
                                                времето спира примирено 
                                                    и подпира брадичка
                                                       върху коленете
                                                           на океан от желание 

                                 
                                  Взривяват се минутите...
                                      Смирено прекрачвам обратно
                                            през прага на детството
                                                 търсейки криле
                                                      и те достигам
                                                          с първия слънчев лъч на утрото

                                      Отвори очи...
                                           отвори очи да ги помилвам     

 

 

vvvvvvvvvvvv    

 

 

                                   

                                      Абстрактно погален

                                                                     "... гледаш слънцето, а после
                                                                           изчезваш в мрака"

 
                                    Бавно е словото...
 
                                    От плътта си те вземам
                                    препуснал между прилепите и слънцето
                                    Непонятен като изкупление
                                    Притихнал над себе си 
                                    Възможен за последен път
 
                                    В очите ти съдбата си прочетох
                                    Сигурно за това още питам вятъра
                                    за небивалици и кукерски одежди 
 
                                    Един краен отблясък
                                    прегърна белия ми ред
                                    насити се
                                    и тихо прекрачи в есента
 
                                    Бавно е словото
                                    и всички пътища горят...  

 

 

vvvvvvv                     

 

 

                                                        Очакване


                                                  На шепнещия
                                                   с тихите окови,
                                                   на чакащия 
                                                   в младата зора,
                                                   мълви - рисува 
                                                   Планината
                                                   със вятър,
                                                   сажди
                                                   и смола.


                                                   Тъй ласкаво
                                                   и непосилно,
                                                   тъй яростно
                                                   с невиждан край,
                                                   крещи - рисува 
                                                   Планината...
                                                   Бленуван ден ще дойде -
                                                   знай!    

 

vvvvvvvvv   

 

     

                                                

                                                   Две струни


                                           Тихо е 
                                           Тихо е 
                                           Тихо е

                                             А пътят най-рано е станал
                                                и тихо жребец звездочел оседлал
                                                  и кротко забрава приготвил в торбата
                                                    и скришом надежда за ден изковал

                                             Зората мечтае
                                             Зората нехае
                                             Зората вещае 

                                                 отмива съня 
                                                   отмива нощта 
                                                     отмива страстта 


                                              Бъди ми Вечерница 
                                              Бъди ми Магъосница 
                                              Бъди ми посоката вярна 
 
                                                     аз тръгвам...

                                              Бъди ми съдба   

 

vvvvvvv 

 

 

                    

                                            Отварям вратата
            
                                            И падам

                                            Падам в нечии съмнения 

 

                                            Вратата се затваря 

                                            Ничии обятия чакат

 

                                            Декорите падат   

 

vvvvvvv 

 

 

            Сърцато


От толкова години слушам думи -
би трябвало да се променя нещо.
 
Онази топка, дето хвърлих в парка,
като играех, още не е паднала.”
 
Дилън Томас
 
 
 
Любовта – заможна почитателка
Всички задни редове заела
Към сцената гледа
 
Вдигаме завесата -
 
Клоунът е счупил своето огледало
 
Ръкопляскания  

 

 

vvvvvvv 

 

 

                                               Тъжна вест


                                  С мирис на липа превита
                                   забави се откъснатото слово,
                                   а вятърът не възропта -
                                   за него беше нещо ново.


                                   И буквите се разпиляха,
                                   за миг разтърсиха деня.
                                   Една писалка сложи точка,
                                   животът тихо отшумя.   

 

vvvvvv 

 

 

                                                        Тъмно

                                                   Днес вечеряме
                                                   по-рано от слънцето
 
                                                   Днес пеем химни
                                                   прославили младостта
 
                                                   Днес ще затворим
                                                   прозрачните клепки
                                                      на всички съмнения
 
                                                   Днес ще помилваме пропастите
                                                   извисили всеки връх
 
                                                  Днес няма да срещнем съня
                                                  защото денят си отива
                                                  с очите на влюбен...   

 

vvvvvvv 

 

                                          Свидетел


                                       Някой е идвал... 

                                       Леглото е разрошил 

                                       Самотата бяла е въздъхвал 

                                      Гневът във шкафа е затрил 

 

                                      и си е тръгнал нежелан…  

 

vvvvvvv

 

 

Подрязване и оформяне

 

Подрязване и оформяне

 

Той Онзи Някой

За тишината в детството

Се е погрижил


***

Ще те чакам до черешата

Или на нея...

Непоправимо ще те чакам 

 

 

 

vvvvvvv 

 

                                                           "Толкова по този въпрос,
                                                            няма време за повече."

                                                                  Георгиос Сеферис   

                                          Късове
                         

                                Търпелива е планината

 

                                зимата е само избор
                                който слънцето
                                освобождава безропотно 
 
                                прости се с нея
                                прости се с нея

 

                                листата търсят 


                                последния си цвят сега

 

 

vvvvvv   

 

                                         Тиктака ме часовникът


                                   Тиктака ме часовникът
                                    минутите са се запили... 
                                    Далечни гларуси 
                                    играят на време,
                                    безвременни в кратките си 
                                    любови. 

                                  
                                    Тиктака ме часовникът... 
                                    Двойка гълъби
                                    свива гнездо 
                                    до прозореца - 
                                    трето поколение 
                                    безрасъдство 
                                    и синя надежда...


                                    Тиктака ме часовникът... 
                                    Това от ляво 


                                    е сърцето, 
                                    нали?   

 

vvvvvv

 

                                              Скиталец


                                 Не си отивай с малки часове,
                                 в деня нестихващо обречен,
                                 почакай мене и съня,
                                 не си отивай с младата луна!

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дон Ърт, а мен денят ме взема! Интересно.
  • белите ти редове, Джак... обичам ги.
  • Има смисъл завръщането...
  • Вече изказах възхищение миналия път!Но поезията която пишеш е достойна за адмирации!
    Поздравления, Донърджак!
Propuestas
: ??:??