Кратко 2

                                     Прелита ме денят изгряващ

                                      до кафеварката е твоят почерк
                            
                                      разбуден

                                      градът запява монотонна песен

                                      а нощта

                                      нощта избледнява в усмивка 

vvvvvvvv        

                                             Криле

                          Разгръща ме тишината
                                       непосилна жажда прониква
                                            до сърцевината на всяка клетка
                                                времето спира примирено 
                                                    и подпира брадичка
                                                       върху коленете
                                                           на океан от желание 

                                 
                                  Взривяват се минутите...
                                      Смирено прекрачвам обратно
                                            през прага на детството
                                                 търсейки криле
                                                      и те достигам
                                                          с първия слънчев лъч на утрото

                                      Отвори очи...
                                           отвори очи да ги помилвам     

vvvvvvvvvvvv    

                                      Абстрактно погален

                                                                     "... гледаш слънцето, а после
                                                                           изчезваш в мрака"

 
                                    Бавно е словото...
 
                                    От плътта си те вземам
                                    препуснал между прилепите и слънцето
                                    Непонятен като изкупление
                                    Притихнал над себе си 
                                    Възможен за последен път
 
                                    В очите ти съдбата си прочетох
                                    Сигурно за това още питам вятъра
                                    за небивалици и кукерски одежди 
 
                                    Един краен отблясък
                                    прегърна белия ми ред
                                    насити се
                                    и тихо прекрачи в есента
 
                                    Бавно е словото
                                    и всички пътища горят...  

vvvvvvv                     

                                                        Очакване

                                                  На шепнещия
                                                   с тихите окови,
                                                   на чакащия 
                                                   в младата зора,
                                                   мълви - рисува 
                                                   Планината
                                                   със вятър,
                                                   сажди
                                                   и смола.

                                                   Тъй ласкаво
                                                   и непосилно,
                                                   тъй яростно
                                                   с невиждан край,
                                                   крещи - рисува 
                                                   Планината...
                                                   Бленуван ден ще дойде -
                                                   знай!    

vvvvvvvvv   

                                                   Две струни

                                           Тихо е 
                                           Тихо е 
                                           Тихо е

                                             А пътят най-рано е станал
                                                и тихо жребец звездочел оседлал
                                                  и кротко забрава приготвил в торбата
                                                    и скришом надежда за ден изковал

                                             Зората мечтае
                                             Зората нехае
                                             Зората вещае 

                                                 отмива съня 
                                                   отмива нощта 
                                                     отмива страстта 

                                              Бъди ми Вечерница 
                                              Бъди ми Магъосница 
                                              Бъди ми посоката вярна 
 
                                                     аз тръгвам...

                                              Бъди ми съдба   

vvvvvvv 

                                            Отварям вратата
            
                                            И падам

                                            Падам в нечии съмнения 

                                            Вратата се затваря 

                                            Ничии обятия чакат

                                            Декорите падат   

vvvvvvv 

            Сърцато

„
От толкова години слушам думи -
би трябвало да се променя нещо.
 
Онази топка, дето хвърлих в парка,
като играех, още не е паднала.”
 
Дилън Томас
 
 
 
Любовта – заможна почитателка
Всички задни редове заела
Към сцената гледа
 
Вдигаме завесата -
 
Клоунът е счупил своето огледало
 
Ръкопляскания  

vvvvvvv 

                                               Тъжна вест

                                  С мирис на липа превита
                                   забави се откъснатото слово,
                                   а вятърът не възропта -
                                   за него беше нещо ново.

                                   И буквите се разпиляха,
                                   за миг разтърсиха деня.
                                   Една писалка сложи точка,
                                   животът тихо отшумя.   

vvvvvv 

                                                        Тъмно

                                                   Днес вечеряме
                                                   по-рано от слънцето
 
                                                   Днес пеем химни
                                                   прославили младостта
 
                                                   Днес ще затворим
                                                   прозрачните клепки
                                                      на всички съмнения
 
                                                   Днес ще помилваме пропастите
                                                   извисили всеки връх
 
                                                  Днес няма да срещнем съня
                                                  защото денят си отива
                                                  с очите на влюбен...   

vvvvvvv 

                                          Свидетел

                                       Някой е идвал... 

                                       Леглото е разрошил 

                                       Самотата бяла е въздъхвал 

                                      Гневът във шкафа е затрил 

                                      и си е тръгнал нежелан…  

vvvvvvv

Подрязване и оформяне

Подрязване и оформяне

Той Онзи Някой

За тишината в детството

Се е погрижил

***

Ще те чакам до черешата

Или на нея...

Непоправимо ще те чакам 

vvvvvvv 

                                                           "Толкова по този въпрос,
                                                            няма време за повече."

                                                                  Георгиос Сеферис   

                                          Късове
                         

                                Търпелива е планината

                                зимата е само избор
                                който слънцето
                                освобождава безропотно 
 
                                прости се с нея
                                прости се с нея

                                листата търсят 

                                последния си цвят сега

vvvvvv   

                                         Тиктака ме часовникът

                                   Тиктака ме часовникът
                                    минутите са се запили... 
                                    Далечни гларуси 
                                    играят на време,
                                    безвременни в кратките си 
                                    любови. 

                                  
                                    Тиктака ме часовникът... 
                                    Двойка гълъби
                                    свива гнездо 
                                    до прозореца - 
                                    трето поколение 
                                    безрасъдство 
                                    и синя надежда...

                                    Тиктака ме часовникът... 
                                    Това от ляво 

                                    е сърцето, 
                                    нали?   

vvvvvv

                                              Скиталец

                                 Не си отивай с малки часове,
                                 в деня нестихващо обречен,
                                 почакай мене и съня,
                                 не си отивай с младата луна!