7 oct 2008, 12:46  

Eва 

  Poesía
687 0 3

Всеки ден аз те виждам край мене

във безбройни очи и лица.

Разнолика, ала винаги Ева.

Милиони съдби, но душата - една.

Цял живот търсиш късче от рая.

Колко често го имаш,

а си тръгваш сама!

С пълни шепи своите чувства раздаваш,

вечно чакайки някой Адам.

Често нощем ти тихичко плачеш,

после денем си твърда скала.

Днес боли те, утре - сама нараняваш,

не признавайки Бог или грях.

Непостоянна - и силна, и слаба,

нежна, страстна, жестока, добра.

Ти си блудницата и светицата в храма.

Ти си просто Жена!

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??