7.10.2008 г., 12:46  

Eва

907 0 3

Всеки ден аз те виждам край мене

във безбройни очи и лица.

Разнолика, ала винаги Ева.

Милиони съдби, но душата - една.

Цял живот търсиш късче от рая.

Колко често го имаш,

а си тръгваш сама!

С пълни шепи своите чувства раздаваш,

вечно чакайки някой Адам.

Често нощем ти тихичко плачеш,

после денем си твърда скала.

Днес боли те, утре - сама нараняваш,

не признавайки Бог или грях.

Непостоянна - и силна, и слаба,

нежна, страстна, жестока, добра.

Ти си блудницата и светицата в храма.

Ти си просто Жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...