Oct 7, 2008, 12:46 PM  

Eва

  Poetry
906 0 3

Всеки ден аз те виждам край мене

във безбройни очи и лица.

Разнолика, ала винаги Ева.

Милиони съдби, но душата - една.

Цял живот търсиш късче от рая.

Колко често го имаш,

а си тръгваш сама!

С пълни шепи своите чувства раздаваш,

вечно чакайки някой Адам.

Често нощем ти тихичко плачеш,

после денем си твърда скала.

Днес боли те, утре - сама нараняваш,

не признавайки Бог или грях.

Непостоянна - и силна, и слаба,

нежна, страстна, жестока, добра.

Ти си блудницата и светицата в храма.

Ти си просто Жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...