Езикови неволи

ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ

Р. Чакърова

"Език свещен на моите деди",
в ума ми като музика се лееш!
И чудно как след толкова беди,
език свещен, успя да оцелееш.

Но в нашия ,забързан много век,
човекът напоследък малко учи...
Наполовина вече е човек,
почти на половина вече - куче.

Да лае знае, даже да мучи, 
но най-добре и най-послушно - блее.
Добре умее също да мълчи,
умее да се прави, че живее...

Да станат днес Методий и Кирѝл,
набързо пак в земята ще изчезнат...
Езикът ни, на всички уж тъй мил,
стремглаво пада в неизвестна бездна.

И всъде - в медии и във печат
говори се модерно и с чуждици - 
издънки от нечуван сурогат
от всякакви познати ни езици.

Прости, език свещен, но аз не ща 
да ти засенчват грубо небосвода!
Непоетична иде ми речта - 
и в стихоплетството се шири нова мода...

Език завързан, стиснати зъбѝ,
и още - здраво стиснати юмруци.
Какво освен самите ни съдби
ще наследят децата ни и внуци...?

Лондон, 22/03/2018  22:51