Езикови неволи
ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ
Р. Чакърова
"Език свещен на моите деди",
в ума ми като музика се лееш!
И чудно как след толкова беди,
език свещен, успя да оцелееш.
Но в нашия ,забързан много век,
човекът напоследък малко учи...
Наполовина вече е човек,
почти на половина вече - куче.
Да лае знае, даже да мучи,
но най-добре и най-послушно - блее.
Добре умее също да мълчи,
умее да се прави, че живее...
Да станат днес Методий и Кирѝл,
набързо пак в земята ще изчезнат...
Езикът ни, на всички уж тъй мил,
стремглаво пада в неизвестна бездна.
И всъде - в медии и във печат
говори се модерно и с чуждици -
издънки от нечуван сурогат
от всякакви познати ни езици.
Прости, език свещен, но аз не ща
да ти засенчват грубо небосвода!
Непоетична иде ми речта -
и в стихоплетството се шири нова мода...
Език завързан, стиснати зъбѝ,
и още - здраво стиснати юмруци.
Какво освен самите ни съдби
ще наследят децата ни и внуци...?
Лондон, 22/03/2018 22:51
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
