езикът на бездумието
Изскача болката по-черна от катран,
като отчаян призив отделеност
и в миг потъва кръста ти, облян
в жадуващите сълзи опрощение.
Мълчи в нощта ръката на тълпата,
покривайки очите на доверието -
невидимо отсъдено проклятие
съдбата на сърцето ти подрежда.
От нож по-остър е езикът на бездумието
с навъсения поглед на враждебност -
последни срещи спазмено откъснати
увяхват във студените преценки.
Къде изчезва онзи свят от плът,
онази кръв, пулсираща в червено...
Живот от трупове - орачи на духa
във сухите стърнища на безверието.
© Дакота Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
-
Силна както винаги!Браво!Притеснява ме само тематиката на стиховете ти напоследък- защото предполагам, че те са отражение на състояние на духа. Дано стиховете ти помагат да изчистиш от себе си мрачнината и скоро да ни залееш с нещо слънчево!Поздрави и усмивки!
-
Ти си страхотен талант!
Не мога да спра да го повтарям!
Поздрав! -
Превъзходно подредени слова, извиращи направо от душата ти...така те усетих!
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Харесва ми!