езикът на бездумието

25.04.2007 г., 8:49 ч.

Поезия

626 0 5

Изскача болката по-черна от катран,
като отчаян призив отделеност
и в миг потъва кръста ти, облян
в жадуващите сълзи опрощение.

Мълчи в нощта ръката на тълпата,
покривайки очите на доверието -
невидимо отсъдено проклятие
съдбата на сърцето ти подрежда.

От нож по-остър е езикът на бездумието
с навъсения поглед на враждебност -
последни срещи спазмено откъснати
увяхват във студените преценки.

Къде изчезва онзи свят от плът,
онази кръв, пулсираща в червено...
Живот от трупове - орачи на духa
във сухите стърнища на безверието.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

2007-04-25T14:14:43+03:00

Силен стих!
Харесва ми!
Романтик (Христо Костов)

2007-04-25T14:08:31+03:00

Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
seal_69 (Светла)

2007-04-25T12:01:23+03:00

Силна както винаги!Браво!Притеснява ме само тематиката на стиховете ти напоследък- защото предполагам, че те са отражение на състояние на духа. Дано стиховете ти помагат да изчистиш от себе си мрачнината и скоро да ни залееш с нещо слънчево!Поздрави и усмивки!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-04-25T11:02:45+03:00

Ти си страхотен талант!
Не мога да спра да го повтарям!
Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-04-25T10:24:10+03:00

Превъзходно подредени слова, извиращи направо от душата ти...така те усетих!
Браво!