езикът на бездумието
Изскача болката по-черна от катран,
като отчаян призив отделеност
и в миг потъва кръста ти, облян
в жадуващите сълзи опрощение.
Мълчи в нощта ръката на тълпата,
покривайки очите на доверието -
невидимо отсъдено проклятие
съдбата на сърцето ти подрежда.
От нож по-остър е езикът на бездумието
с навъсения поглед на враждебност -
последни срещи спазмено откъснати
увяхват във студените преценки.
Къде изчезва онзи свят от плът,
онази кръв, пулсираща в червено...
Живот от трупове - орачи на духa
във сухите стърнища на безверието.
© Дакота All rights reserved.
