дакота (Дакота)
152 364
25 апр. 2007 г., 08:49

езикът на бездумието 

  Поэзия
669 0 5

Изскача болката по-черна от катран,
като отчаян призив отделеност
и в миг потъва кръста ти,  облян
в жадуващите сълзи опрощение.

Мълчи в нощта ръката на тълпата,
покривайки очите на доверието -
невидимо отсъдено проклятие
съдбата на сърцето ти подрежда.

От нож по-остър е езикът на бездумието
с навъсения поглед на враждебност -
последни срещи спазмено откъснати
увяхват във студените преценки.

Къде изчезва онзи свят от плът,
онази кръв, пулсираща в червено...
Живот от трупове - орачи на духa
във сухите стърнища на безверието.

© Дакота Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силен стих!
    Харесва ми!
  • Много хубав стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • Силна както винаги!Браво!Притеснява ме само тематиката на стиховете ти напоследък- защото предполагам, че те са отражение на състояние на духа. Дано стиховете ти помагат да изчистиш от себе си мрачнината и скоро да ни залееш с нещо слънчево!Поздрави и усмивки!
  • Ти си страхотен талант!
    Не мога да спра да го повтарям!
    Поздрав!
  • Превъзходно подредени слова, извиращи направо от душата ти...така те усетих!
    Браво!
Предложения
: ??:??