1 dic 2013, 11:21

*

  Poesía » Otra
849 0 8
    Понякога преливам. Като бент.
От себе си и сетивата си преливам.
Понякога съм черна. Като мощ
на черна вещица, към светлото ревнива.
Понякога преливам.
И греша, 
когато мисля, че ще оживея.
И няма брод през тъмната вода,
илюзиите мост не са. Изгарям
фалшивите луни, които плачат.
Сълзите са удобни на брега.
Във тъмното остава само знака,
на непрежалената свобода,
която татуирах във душата си.
Остава да прогледна. 
Да сгреша.
За шепичка звезди да оживея.
За лъч вбразден на нечия ръка.
И някак да реша да оцелея.

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Преливай! Ще се намери кой да "приюти" тази силна струя! Поздрав!
  • "Сълзите са удобни на брега"
    Радвам се, че прочетох!
  • Благодаря от сърце, мили хора! За емоцията, за присъствието, за съпреживяването...
  • И аз аплодирам стиха ти!
  • усетих...
    !

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...