*
Понякога преливам. Като бент.
От себе си и сетивата си преливам.
Понякога съм черна. Като мощ
на черна вещица, към светлото ревнива.
Понякога преливам.
И греша,
когато мисля, че ще оживея.
И няма брод през тъмната вода,
илюзиите мост не са. Изгарям
фалшивите луни, които плачат.
Сълзите са удобни на брега.
Във тъмното остава само знака,
на непрежалената свобода,
която татуирах във душата си.
Остава да прогледна.
Да сгреша.
За шепичка звезди да оживея.
За лъч вбразден на нечия ръка.
И някак да реша да оцелея.
~Endless~
От себе си и сетивата си преливам.
Понякога съм черна. Като мощ
на черна вещица, към светлото ревнива.
Понякога преливам.
И греша,
когато мисля, че ще оживея.
И няма брод през тъмната вода,
илюзиите мост не са. Изгарям
фалшивите луни, които плачат.
Сълзите са удобни на брега.
Във тъмното остава само знака,
на непрежалената свобода,
която татуирах във душата си.
Остава да прогледна.
Да сгреша.
За шепичка звезди да оживея.
За лъч вбразден на нечия ръка.
И някак да реша да оцелея.
~Endless~
