9 ene 2009, 13:11

Fairy-tale

  Poesía » Otra
1.6K 0 32

 

Тук забравих за моето детство -

като малко изхвърлено камъче,

по брега с водорасли извезан,

се изгуби сред спомени пясъчни.

Тук удавих и своята вяра -

във безкрая на сините ириси.

Тук, на морския бряг, се сбогувах

с добротата, човешкото... себе си.

Тук отлитнах от своята болка -

като гларус в небетата пусти.

Беше алчна, до дъно изпи ме

с ненаситните палещи устни.

Тук оставаше моята обич,

с неизменната крива  усмивка.

Невъзможна, ехидна и сляпа.

(Fairy-tale) за самотна принцеса.

Тук забравих за пулса на времето.

Безпосочните стъпки се гонят...

Светлините приличат на изгреви

... и умират в пастта на прибоя.




FAIRY-TALE 

['fεəriteil] 
1. (вълшебна) приказка 
2. измислица, фантазия, лъжа

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приказно! И ми хареса!
  • Това да нямам време да чета редовно и да изпускам такива творби като твоите си имало и добра страна-сега се кефя максимално само с най-доброто!
    Поздраления, Креми!
  • Анафоричното наречие "тук" се противопоставя на загатнатото и невъзможно "там"- детството, вярата, добротата, обичта, "пулса на времето". Онова прекрасно "там" е изместено от празните пространства на болката "с ненаситни палещи устни". Но тук се крие и една уловка и тя е в заглавието: измислица, фантазия, вълшебна приказка.
    Харесах! Поздрав!
  • как съм пропуснала тази красота...
    Креми...толкова си красива...и на снимката...и в стиховете си...
    прегръщам те, с обич.
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка,Креми!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...