9.01.2009 г., 13:11

Fairy-tale

1.6K 0 32

 

Тук забравих за моето детство -

като малко изхвърлено камъче,

по брега с водорасли извезан,

се изгуби сред спомени пясъчни.

Тук удавих и своята вяра -

във безкрая на сините ириси.

Тук, на морския бряг, се сбогувах

с добротата, човешкото... себе си.

Тук отлитнах от своята болка -

като гларус в небетата пусти.

Беше алчна, до дъно изпи ме

с ненаситните палещи устни.

Тук оставаше моята обич,

с неизменната крива  усмивка.

Невъзможна, ехидна и сляпа.

(Fairy-tale) за самотна принцеса.

Тук забравих за пулса на времето.

Безпосочните стъпки се гонят...

Светлините приличат на изгреви

... и умират в пастта на прибоя.




FAIRY-TALE 

['fεəriteil] 
1. (вълшебна) приказка 
2. измислица, фантазия, лъжа

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приказно! И ми хареса!
  • Това да нямам време да чета редовно и да изпускам такива творби като твоите си имало и добра страна-сега се кефя максимално само с най-доброто!
    Поздраления, Креми!
  • Анафоричното наречие "тук" се противопоставя на загатнатото и невъзможно "там"- детството, вярата, добротата, обичта, "пулса на времето". Онова прекрасно "там" е изместено от празните пространства на болката "с ненаситни палещи устни". Но тук се крие и една уловка и тя е в заглавието: измислица, фантазия, вълшебна приказка.
    Харесах! Поздрав!
  • как съм пропуснала тази красота...
    Креми...толкова си красива...и на снимката...и в стиховете си...
    прегръщам те, с обич.
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка,Креми!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...