9.01.2009 г., 13:11

Fairy-tale

1.6K 0 32

 

Тук забравих за моето детство -

като малко изхвърлено камъче,

по брега с водорасли извезан,

се изгуби сред спомени пясъчни.

Тук удавих и своята вяра -

във безкрая на сините ириси.

Тук, на морския бряг, се сбогувах

с добротата, човешкото... себе си.

Тук отлитнах от своята болка -

като гларус в небетата пусти.

Беше алчна, до дъно изпи ме

с ненаситните палещи устни.

Тук оставаше моята обич,

с неизменната крива  усмивка.

Невъзможна, ехидна и сляпа.

(Fairy-tale) за самотна принцеса.

Тук забравих за пулса на времето.

Безпосочните стъпки се гонят...

Светлините приличат на изгреви

... и умират в пастта на прибоя.




FAIRY-TALE 

['fεəriteil] 
1. (вълшебна) приказка 
2. измислица, фантазия, лъжа

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приказно! И ми хареса!
  • Това да нямам време да чета редовно и да изпускам такива творби като твоите си имало и добра страна-сега се кефя максимално само с най-доброто!
    Поздраления, Креми!
  • Анафоричното наречие "тук" се противопоставя на загатнатото и невъзможно "там"- детството, вярата, добротата, обичта, "пулса на времето". Онова прекрасно "там" е изместено от празните пространства на болката "с ненаситни палещи устни". Но тук се крие и една уловка и тя е в заглавието: измислица, фантазия, вълшебна приказка.
    Харесах! Поздрав!
  • как съм пропуснала тази красота...
    Креми...толкова си красива...и на снимката...и в стиховете си...
    прегръщам те, с обич.
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка,Креми!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...