Тук забравих за моето детство -
като малко изхвърлено камъче,
по брега с водорасли извезан,
се изгуби сред спомени пясъчни.
Тук удавих и своята вяра -
във безкрая на сините ириси.
Тук, на морския бряг, се сбогувах
с добротата, човешкото... себе си.
Тук отлитнах от своята болка -
като гларус в небетата пусти.
Беше алчна, до дъно изпи ме
с ненаситните палещи устни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация