13 feb 2008, 16:49

Факла от самота

  Poesía » Otra
1.2K 1 36
Здравей, Самота. За последно.
Тази вечер с теб ще празнуваме.
Тръгни си... когато си легна!
Колко пъти ще се сбогуваме?
Място нямаш. Там пише "заето"!
Ти не тръгваш. Оставаш напук.
До мен все си лягаш, където
бях повикала тихичко... друг.
Дъхът ти събужда ме... призори.
Неспокойно, примесен с шамар.
Разпиляваш в леглото ми кичури.
И сън си ми... Пълен кошмар!
А денем преследваш ме нагла.
До полуда ми палиш фитилите!
От нервите правиш си факла!
ЗапалИ ме. Раздадох си силите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не можах да не прегледам поезията ти! Просто е невероятна!! Страхотна!!
  • Чета с удоволствие поезията ти.Това не е най-добрата ти творба,но пак е неповторима.Много хубав стил.

    Дъхът ти събужда ме... призори.
    Неспокойно, примесен с шамар.
  • Леле! Аз какво да кажа?
    Че ми запали фитилите?!
    Суперско!
  • Благодаря ви отново!
    Честит празник на всички и да се забавлявате днес
    Дали Трифон Зарезан,дали Свети Валентин-празнувайте с кеф и емоции!
  • Поздравления, Ели!
    Прекрасен стих!!! Не си раздала силите си - в думите ти се усеща невероятна сила!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...