Feb 13, 2008, 4:49 PM

Факла от самота 

  Poetry » Other
1018 1 36
Здравей, Самота. За последно.
Тази вечер с теб ще празнуваме.
Тръгни си... когато си легна!
Колко пъти ще се сбогуваме?
Място нямаш. Там пише "заето"!
Ти не тръгваш. Оставаш напук.
До мен все си лягаш, където
бях повикала тихичко... друг.
Дъхът ти събужда ме... призори.
Неспокойно, примесен с шамар.
Разпиляваш в леглото ми кичури.
И сън си ми... Пълен кошмар!
А денем преследваш ме нагла.
До полуда ми палиш фитилите!
От нервите правиш си факла!
ЗапалИ ме. Раздадох си силите!

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??