Факла от самота
Тази вечер с теб ще празнуваме.
Тръгни си... когато си легна!
Колко пъти ще се сбогуваме?
Място нямаш. Там пише "заето"!
Ти не тръгваш. Оставаш напук.
До мен все си лягаш, където
бях повикала тихичко... друг.
Дъхът ти събужда ме... призори.
Неспокойно, примесен с шамар.
Разпиляваш в леглото ми кичури.
И сън си ми... Пълен кошмар!
А денем преследваш ме нагла.
До полуда ми палиш фитилите!
От нервите правиш си факла!
ЗапалИ ме. Раздадох си силите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
