13.02.2008 г., 16:49

Факла от самота

1.2K 1 36
Здравей, Самота. За последно.
Тази вечер с теб ще празнуваме.
Тръгни си... когато си легна!
Колко пъти ще се сбогуваме?
Място нямаш. Там пише "заето"!
Ти не тръгваш. Оставаш напук.
До мен все си лягаш, където
бях повикала тихичко... друг.
Дъхът ти събужда ме... призори.
Неспокойно, примесен с шамар.
Разпиляваш в леглото ми кичури.
И сън си ми... Пълен кошмар!
А денем преследваш ме нагла.
До полуда ми палиш фитилите!
От нервите правиш си факла!
ЗапалИ ме. Раздадох си силите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не можах да не прегледам поезията ти! Просто е невероятна!! Страхотна!!
  • Чета с удоволствие поезията ти.Това не е най-добрата ти творба,но пак е неповторима.Много хубав стил.

    Дъхът ти събужда ме... призори.
    Неспокойно, примесен с шамар.
  • Леле! Аз какво да кажа?
    Че ми запали фитилите?!
    Суперско!
  • Благодаря ви отново!
    Честит празник на всички и да се забавлявате днес
    Дали Трифон Зарезан,дали Свети Валентин-празнувайте с кеф и емоции!
  • Поздравления, Ели!
    Прекрасен стих!!! Не си раздала силите си - в думите ти се усеща невероятна сила!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...