Няма вече звезди, няма вече луна,
където стъпя аз, вяхнат и най-грубите цветя.
Нямам вече сълзи, нямам вече душа,
тази болка потъпка я във калта.
Няма пясък горещ, има само вода,
тя е нежна и гали, и отнема скръбта.
Има някъде там малко, босо дете,
то те гледа с усмивка, при него всичко расте,
то протяга ръка в хаоса и във прахта
чака твойте очи, чака да го откриеш ти.
А ще го откриеш ли ти? - попитах се аз
и в миг осъзнах в мъгливия прах - ...