фалш и суета

22 февр. 2008 г., 18:33

Поэзия » Другая

2095 0 2

Няма вече звезди, няма вече луна,

където стъпя аз, вяхнат и най-грубите цветя.

Нямам вече сълзи, нямам вече душа,

тази болка потъпка я във калта.

Няма пясък горещ, има само вода,

тя е нежна и гали, и отнема скръбта.

Има някъде там малко, босо дете,

то те гледа с усмивка, при него всичко расте,

то протяга ръка в хаоса и във прахта

чака твойте очи, чака да го откриеш ти.

А ще го откриеш ли ти? - попитах се аз

и в миг осъзнах в мъгливия прах -

детето е мечтата, останала там,

идеала, към който се стремях,

потъпкан от фалшива среда,

лъжливи приятелства и суета,

глухи души със празни очи,

иронични усмивки и подли игри...

... Нека ме обгръща морето, нека няма сълзи,

детето е само в сърцето - без реален образ и без следи!