фалш и суета
Няма вече звезди, няма вече луна,
където стъпя аз, вяхнат и най-грубите цветя.
Нямам вече сълзи, нямам вече душа,
тази болка потъпка я във калта.
Няма пясък горещ, има само вода,
тя е нежна и гали, и отнема скръбта.
Има някъде там малко, босо дете,
то те гледа с усмивка, при него всичко расте,
то протяга ръка в хаоса и във прахта
чака твойте очи, чака да го откриеш ти.
А ще го откриеш ли ти? - попитах се аз
и в миг осъзнах в мъгливия прах -
детето е мечтата, останала там,
идеала, към който се стремях,
потъпкан от фалшива среда,
лъжливи приятелства и суета,
глухи души със празни очи,
иронични усмивки и подли игри...
... Нека ме обгръща морето, нека няма сълзи,
детето е само в сърцето - без реален образ и без следи!
© Райна Боянова All rights reserved.
