Фалшива

8 jun 2010, 7:02

Poesía » Otra

904 0 1

Тъгата в прелестна премяна

промъква се незабелязано в тишина,

с маска на лицето си засмяна

граби с шепи от нечия душа.

Отива там, където тлее пламък

с един замах угасва го в мига,

а на негово място поставя камък

и сърце, замиращо във тишина.

И всеки път с различна маска,

и всеки път огромна пустота.

Принцесата с фалшивата каляска,

знам твойто име - то е самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Arogarn (Калин Кръстев)

2011-02-23T08:52:18+02:00

Личи си, че си се постарала, епилогът е добър. Ако имаш проблеми с ритъма не трябва да се притесняваш да заменяш 'в'с 'във' или 'с' със 'със' само за да смениш броя на сричките. Браво!