Фалшива

Poetry » Other

1.1K 0 1

Тъгата в прелестна премяна

промъква се незабелязано в тишина,

с маска на лицето си засмяна

граби с шепи от нечия душа.

Отива там, където тлее пламък

с един замах угасва го в мига,

а на негово място поставя камък

и сърце, замиращо във тишина.

И всеки път с различна маска,

и всеки път огромна пустота.

Принцесата с фалшивата каляска,

знам твойто име - то е самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Arogarn (Калин Кръстев)

Личи си, че си се постарала, епилогът е добър. Ако имаш проблеми с ритъма не трябва да се притесняваш да заменяш 'в'с 'във' или 'с' със 'със' само за да смениш броя на сричките. Браво!

2011-02-23T08:52:18+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0