12 may 2015, 14:04

Фантазия и реалност

  Poesía » Civil
572 0 1

Фантазия и реалност

 

Събудих се рано сутринта

и разтворих прозореца голям.

Но вместо картините на есента,

видях навред ужас голям!

 

Насреща ми летяха разни кълба.

Тъй досега не е било.

Отправих към боговете молба,

и то от страх, че туй е НЛО!

 

Побързах аз тогаз

и сложих очилата си завчас...

 

А после видях, че не става дума за НЛО, а за обикновени найлонови торбички, които, полюшвани от силния вятър, летяха волно из висините като възхвала на човешкия разум.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Галифрей, това е нашата действителност - 21 век
    в една страна от Европейския съюз.
    Какво ли няма в нашата мила родина?
    А питам се какво ли полезно има?
    Съчувствам ти, приятелю!
    Бог да ни е на помощ!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....