12 мая 2015 г., 14:04

Фантазия и реалност

573 0 1

Фантазия и реалност

 

Събудих се рано сутринта

и разтворих прозореца голям.

Но вместо картините на есента,

видях навред ужас голям!

 

Насреща ми летяха разни кълба.

Тъй досега не е било.

Отправих към боговете молба,

и то от страх, че туй е НЛО!

 

Побързах аз тогаз

и сложих очилата си завчас...

 

А после видях, че не става дума за НЛО, а за обикновени найлонови торбички, които, полюшвани от силния вятър, летяха волно из висините като възхвала на човешкия разум.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Галифрей, това е нашата действителност - 21 век
    в една страна от Европейския съюз.
    Какво ли няма в нашата мила родина?
    А питам се какво ли полезно има?
    Съчувствам ти, приятелю!
    Бог да ни е на помощ!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...