24 feb 2007, 12:56

Фаталната марионетка

  Poesía
1.6K 0 2
Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли.
Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли?
Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи.
Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи.
Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз,
излишен знак за алчността, върви в комплект с ненужния чеиз.

Последна преброена, белязана със номера тринайсет,
единствената, с прикачени, изтъркани конци, аз май съм.
Обречена съм аз да бъда фаталната марионетка
и благословена да обърквам всяка твоя царска сметка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...