24.02.2007 г., 12:56 ч.

Фаталната марионетка 

  Поезия
1234 0 2
Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли. Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли? Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи. Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи. Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз, излишен знак за алчността, върви в комплект с ненужния чеиз. Последна преброена, белязана със номера тринайсет, единствената, с прикачени, изтъркани конци, аз май съм. Обречена съм аз да бъда фаталната марионетка и благословена да обърквам всяка твоя царска сметка.

© Теодора Пенева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??