Фаталната марионетка
Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли.
Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли?
Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи.
Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи.
Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз,
излишен знак за алчността, върви в комплект с ненужния чеиз.
Последна преброена, белязана със номера тринайсет,
единствената, с прикачени, изтъркани конци, аз май съм.
Обречена съм аз да бъда фаталната марионетка
и благословена да обърквам всяка твоя царска сметка.
© Теодора Пенева All rights reserved.
Допада ми това,че не пишеш по една дума наред, а използваш цялотот богатство на езика! Поздравления 