24 февр. 2007 г., 12:56

Фаталната марионетка

1.6K 0 2
Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли.
Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли?
Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи.
Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи.
Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз,
излишен знак за алчността, върви в комплект с ненужния чеиз.

Последна преброена, белязана със номера тринайсет,
единствената, с прикачени, изтъркани конци, аз май съм.
Обречена съм аз да бъда фаталната марионетка
и благословена да обърквам всяка твоя царска сметка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...