5 feb 2008, 18:49

Фатално

  Poesía
834 0 10
Кога ще разбереш, че всичко свърши,
че изгоря любовният тефтер,
че пролетното цвете се прекърши,
затворено във тъмния килер?

Опитва се отново да поникне,
но крехко е, страхува се, трепти.
Не позволява никой да надникне
и светлината да му загаси.

Кога ще разбереш, че нежно цвете
не се полива с ледена вода,
че даже споменът за ветровете
отнема неговата свобода?

То търси светлината, топлината,
жадува за докосване с любов,
поема всяка капка нежно влята
и я поглъща като благослов.

За да живее, дай му кислорода
и парника коварен отвори,
то част е от вселенската природа
и само там мечтае да цъфти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...