5.02.2008 г., 18:49

Фатално

832 0 10
Кога ще разбереш, че всичко свърши,
че изгоря любовният тефтер,
че пролетното цвете се прекърши,
затворено във тъмния килер?

Опитва се отново да поникне,
но крехко е, страхува се, трепти.
Не позволява никой да надникне
и светлината да му загаси.

Кога ще разбереш, че нежно цвете
не се полива с ледена вода,
че даже споменът за ветровете
отнема неговата свобода?

То търси светлината, топлината,
жадува за докосване с любов,
поема всяка капка нежно влята
и я поглъща като благослов.

За да живее, дай му кислорода
и парника коварен отвори,
то част е от вселенската природа
и само там мечтае да цъфти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...