Feb 5, 2008, 6:49 PM

Фатално

  Poetry
843 0 10
Кога ще разбереш, че всичко свърши,
че изгоря любовният тефтер,
че пролетното цвете се прекърши,
затворено във тъмния килер?

Опитва се отново да поникне,
но крехко е, страхува се, трепти.
Не позволява никой да надникне
и светлината да му загаси.

Кога ще разбереш, че нежно цвете
не се полива с ледена вода,
че даже споменът за ветровете
отнема неговата свобода?

То търси светлината, топлината,
жадува за докосване с любов,
поема всяка капка нежно влята
и я поглъща като благослов.

За да живее, дай му кислорода
и парника коварен отвори,
то част е от вселенската природа
и само там мечтае да цъфти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...