Фатално
че изгоря любовният тефтер,
че пролетното цвете се прекърши,
затворено във тъмния килер?
Опитва се отново да поникне,
но крехко е, страхува се, трепти.
Не позволява никой да надникне
и светлината да му загаси.
Кога ще разбереш, че нежно цвете
не се полива с ледена вода,
че даже споменът за ветровете
отнема неговата свобода?
То търси светлината, топлината,
жадува за докосване с любов,
поема всяка капка нежно влята
и я поглъща като благослов.
За да живее, дай му кислорода
и парника коварен отвори,
то част е от вселенската природа
и само там мечтае да цъфти.
© Наташа Басарова All rights reserved.
