5 февр. 2008 г., 18:49

Фатално

833 0 10
Кога ще разбереш, че всичко свърши,
че изгоря любовният тефтер,
че пролетното цвете се прекърши,
затворено във тъмния килер?

Опитва се отново да поникне,
но крехко е, страхува се, трепти.
Не позволява никой да надникне
и светлината да му загаси.

Кога ще разбереш, че нежно цвете
не се полива с ледена вода,
че даже споменът за ветровете
отнема неговата свобода?

То търси светлината, топлината,
жадува за докосване с любов,
поема всяка капка нежно влята
и я поглъща като благослов.

За да живее, дай му кислорода
и парника коварен отвори,
то част е от вселенската природа
и само там мечтае да цъфти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...