5 feb 2010, 14:02

Феникс

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

… А Фениксът бил птица

изваяна, създадена от жар,

обгърната била във пламъци.

И се прераждала с пожар.

И колко векове наред

човекът ù се възхищава

и продължава все напред

заради примера с пожара...

И ние, фениксови почитатели,

прераждаме се неведнъж,

когато най-добрите ни приятели

предават чувствата ни за пореден път.

И пепелта остава само,

ни помен, нито звук...

Подаваш пак приятелското рамо

до прераждането следващия път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Всъщност можем да разберем, кои са истинските ни приятели като решим, за кои от тях бихме се преродили
  • силен стих!!! поздрав..!
  • много хубаво казано....

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...