Feb 5, 2010, 2:02 PM

Феникс

  Poetry » Other
1.1K 0 3

… А Фениксът бил птица

изваяна, създадена от жар,

обгърната била във пламъци.

И се прераждала с пожар.

И колко векове наред

човекът ù се възхищава

и продължава все напред

заради примера с пожара...

И ние, фениксови почитатели,

прераждаме се неведнъж,

когато най-добрите ни приятели

предават чувствата ни за пореден път.

И пепелта остава само,

ни помен, нито звук...

Подаваш пак приятелското рамо

до прераждането следващия път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Всъщност можем да разберем, кои са истинските ни приятели като решим, за кои от тях бихме се преродили
  • силен стих!!! поздрав..!
  • много хубаво казано....

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...