skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
5 ene 2019, 18:29

Феникс 

  Poesía » De amor
591 0 2

ФЕНИКС 

 

Над бездните, в които съм пропадал, 

край нивите с размирните жита, 

самотен и прокълнат като дявол 

с изтръпнали криле летях, летях. 

 

И въздухът не може да е писта, 

нито пък месецът е светлина, 

да срина мрака - глетав и неистов, 

възкръснал всеки път от пепелта. 

 

Какъв е смисълът? До болка трезвен, 

самотен и прокуден от света 

аз все очаквам изгревът да слезе 

до кладата на вечния ми ад. 

 

За тази, дето огъня ми прати

и той не си е тръгнал досега,

докрай изпепелена е душата

и място не остана за тъга.

 

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??