skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
5.01.2019 г., 18:29 ч.

Феникс 

  Поезия » Любовна
589 0 2

ФЕНИКС 

 

Над бездните, в които съм пропадал, 

край нивите с размирните жита, 

самотен и прокълнат като дявол 

с изтръпнали криле летях, летях. 

 

И въздухът не може да е писта, 

нито пък месецът е светлина, 

да срина мрака - глетав и неистов, 

възкръснал всеки път от пепелта. 

 

Какъв е смисълът? До болка трезвен, 

самотен и прокуден от света 

аз все очаквам изгревът да слезе 

до кладата на вечния ми ад. 

 

За тази, дето огъня ми прати

и той не си е тръгнал досега,

докрай изпепелена е душата

и място не остана за тъга.

 

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??