Феникс

5 янв. 2019 г., 18:29

Поэзия » Любовная

592 0 2

ФЕНИКС

Над бездните, в които съм пропадал,

край нивите с размирните жита,

самотен и прокълнат като дявол

с изтръпнали криле летях, летях.

И въздухът не може да е писта,

нито пък месецът е светлина,

да срина мрака - глетав и неистов,

възкръснал всеки път от пепелта.

Какъв е смисълът? До болка трезвен,

самотен и прокуден от света

аз все очаквам изгревът да слезе

до кладата на вечния ми ад.

За тази, дето огъня ми прати

и той не си е тръгнал досега,

докрай изпепелена е душата

и място не остана за тъга.