Феникс

5 янв. 2019 г., 18:29

Поэзия » Любовная

5.0 / 3

698 0 2

ФЕНИКС
Над бездните, в които съм пропадал,
край нивите с размирните жита,
самотен и прокълнат като дявол
с изтръпнали криле летях, летях.
И въздухът не може да е писта,
нито пък месецът е светлина,
да срина мрака - глетав и неистов,
възкръснал всеки път от пепелта.
Какъв е смисълът? До болка трезвен,
самотен и прокуден от света
аз все очаквам изгревът да слезе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Цвете в пустинята
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
21 век

Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »