Феникс
ФЕНИКС
Над бездните, в които съм пропадал,
край нивите с размирните жита,
самотен и прокълнат като дявол
с изтръпнали криле летях, летях.
И въздухът не може да е писта,
нито пък месецът е светлина,
да срина мрака - глетав и неистов,
възкръснал всеки път от пепелта.
Какъв е смисълът? До болка трезвен,
самотен и прокуден от света
аз все очаквам изгревът да слезе
до кладата на вечния ми ад.
За тази, дето огъня ми прати
и той не си е тръгнал досега,
докрай изпепелена е душата
и място не остана за тъга.
© Стефан Балди All rights reserved.
