skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
Jan 5, 2019, 6:29 PM

Феникс 

  Poetry » Love
504 0 2

ФЕНИКС 

 

Над бездните, в които съм пропадал, 

край нивите с размирните жита, 

самотен и прокълнат като дявол 

с изтръпнали криле летях, летях. 

 

И въздухът не може да е писта, 

нито пък месецът е светлина, 

да срина мрака - глетав и неистов, 

възкръснал всеки път от пепелта. 

 

Какъв е смисълът? До болка трезвен, 

самотен и прокуден от света 

аз все очаквам изгревът да слезе 

до кладата на вечния ми ад. 

 

За тази, дето огъня ми прати

и той не си е тръгнал досега,

докрай изпепелена е душата

и място не остана за тъга.

 

© Стефан Балди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??