19 sept 2020, 11:31  

Феникс 

  Poesía » De amor, Del paisaje
408 3 0

Плашат ни бездни,

в душите ни зейнали;

Пълним ги жадно с 

небрежни забежки;

 

Давим ги с вино,

с цигари душим,

но глада им безгласно

в гърдите крещи.

 

Пъплят в пътеките

трепети сплетени,

пак търсят обетите

в прахта погребани.

 

В изстинали въглени

нещо крехко трепти;

Тази обич е феникс -

в пепелта се роди.

 

 

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??