Плашат ни бездни,
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино,
с цигари душим,
но глада им безгласно
в гърдите крещи.
Пъплят в пътеките
трепети сплетени,
пак търсят обетите
в прахта погребани.
В изстинали въглени
нещо крехко трепти;
Тази обич е феникс -
в пепелта се роди.
© Доротея All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
