8 dic 2008, 13:04

Фениксът на име Нощ

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

Това съм аз, завинаги скитаща,

търсейки свещения бокал.

Пребродих хиляди светове,

за да открия обетованата земя.

Изглеждаш като дете, изгубено в гората,

не плачи, аз мога да ти дам компас.

Искаш ли да дойдеш с мен?

Ще те заведа някъде отвъд този свят.

Мога да ти разкажа хиляди истории

и защо понякога човек е лош...

Хората ме наричат с имена безбройни,

но за теб ще бъда Нощ.

Е, Скъпи, ще дойдеш ли с мен?

Искаш ли да те спася?

Или ще продължаваш да се скиташ,

чакайки нечия чужда ръка...

Не знаеш ли по кой път да поемеш,

     върви по стъпките, които ти оставих в снега.

              Сигурна съм, ще откриеш пътя...

                 Сбогом от мен и аз ще вървя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    Ще откриеш пътя...!
    Поздрави Стефи!
  • ...и защо понякога човек е лош...разкажи Стефи...
    и болката ще отмине...а пътят ще продължи..след стъпките на Феникс...
    много хубав стих...с обич, за теб...
  • Поскитах се и аз в този стих!Поздрави!
  • Замечтава и отвежда в своя приказен свят това хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Браво, момиче!!! Браво!!!


    "Не знаеш ли по кой път да поемеш,

    върви по стъпките, които ти оставих в снега.

    Сигурна съм, ще откриеш пътя...

    Сбогом от мен и аз ще вървя."

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...