8 дек. 2008 г., 13:04

Фениксът на име Нощ

1.2K 0 5

Това съм аз, завинаги скитаща,

търсейки свещения бокал.

Пребродих хиляди светове,

за да открия обетованата земя.

Изглеждаш като дете, изгубено в гората,

не плачи, аз мога да ти дам компас.

Искаш ли да дойдеш с мен?

Ще те заведа някъде отвъд този свят.

Мога да ти разкажа хиляди истории

и защо понякога човек е лош...

Хората ме наричат с имена безбройни,

но за теб ще бъда Нощ.

Е, Скъпи, ще дойдеш ли с мен?

Искаш ли да те спася?

Или ще продължаваш да се скиташ,

чакайки нечия чужда ръка...

Не знаеш ли по кой път да поемеш,

     върви по стъпките, които ти оставих в снега.

              Сигурна съм, ще откриеш пътя...

                 Сбогом от мен и аз ще вървя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих!
    Ще откриеш пътя...!
    Поздрави Стефи!
  • ...и защо понякога човек е лош...разкажи Стефи...
    и болката ще отмине...а пътят ще продължи..след стъпките на Феникс...
    много хубав стих...с обич, за теб...
  • Поскитах се и аз в този стих!Поздрави!
  • Замечтава и отвежда в своя приказен свят това хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Браво, момиче!!! Браво!!!


    "Не знаеш ли по кой път да поемеш,

    върви по стъпките, които ти оставих в снега.

    Сигурна съм, ще откриеш пътя...

    Сбогом от мен и аз ще вървя."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...