Фениксът на име Нощ
Това съм аз, завинаги скитаща,
търсейки свещения бокал.
Пребродих хиляди светове,
за да открия обетованата земя.
Изглеждаш като дете, изгубено в гората,
не плачи, аз мога да ти дам компас.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Ще те заведа някъде отвъд този свят.
Мога да ти разкажа хиляди истории
и защо понякога човек е лош...
Хората ме наричат с имена безбройни,
но за теб ще бъда Нощ.
Е, Скъпи, ще дойдеш ли с мен?
Искаш ли да те спася?
Или ще продължаваш да се скиташ,
чакайки нечия чужда ръка...
Не знаеш ли по кой път да поемеш,
върви по стъпките, които ти оставих в снега.
Сигурна съм, ще откриеш пътя...
Сбогом от мен и аз ще вървя.
© Стеси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...и защо понякога човек е лош...разкажи Стефи...
и болката ще отмине...а пътят ще продължи..след стъпките на Феникс...
много хубав стих...с обич, за теб... -
Поскитах се и аз в този стих!Поздрави!
-
Замечтава и отвежда в своя приказен свят това хубаво стихотворение! Поздрави!
-
Браво, момиче!!! Браво!!!
"Не знаеш ли по кой път да поемеш,
върви по стъпките, които ти оставих в снега.
Сигурна съм, ще откриеш пътя...
Сбогом от мен и аз ще вървя."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще откриеш пътя...!
Поздрави Стефи!