8.12.2008 г., 13:04

Фениксът на име Нощ

1.2K 0 5

Това съм аз, завинаги скитаща,

търсейки свещения бокал.

Пребродих хиляди светове,

за да открия обетованата земя.

Изглеждаш като дете, изгубено в гората,

не плачи, аз мога да ти дам компас.

Искаш ли да дойдеш с мен?

Ще те заведа някъде отвъд този свят.

Мога да ти разкажа хиляди истории

и защо понякога човек е лош...

Хората ме наричат с имена безбройни,

но за теб ще бъда Нощ.

Е, Скъпи, ще дойдеш ли с мен?

Искаш ли да те спася?

Или ще продължаваш да се скиташ,

чакайки нечия чужда ръка...

Не знаеш ли по кой път да поемеш,

     върви по стъпките, които ти оставих в снега.

              Сигурна съм, ще откриеш пътя...

                 Сбогом от мен и аз ще вървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    Ще откриеш пътя...!
    Поздрави Стефи!
  • ...и защо понякога човек е лош...разкажи Стефи...
    и болката ще отмине...а пътят ще продължи..след стъпките на Феникс...
    много хубав стих...с обич, за теб...
  • Поскитах се и аз в този стих!Поздрави!
  • Замечтава и отвежда в своя приказен свят това хубаво стихотворение! Поздрави!
  • Браво, момиче!!! Браво!!!


    "Не знаеш ли по кой път да поемеш,

    върви по стъпките, които ти оставих в снега.

    Сигурна съм, ще откриеш пътя...

    Сбогом от мен и аз ще вървя."

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...