16 ene 2008, 22:31

Фестивал

  Poesía
1K 0 1
Портокалов сок
с привкус от тъжен поток
подхранва жално сълзите
с едничката цел да не чуе плача на върбите.

Парче шоколадов пай
прогонва солено захарната самота,
за да ме запрати в сладкия рай,
където властва вечно пролетта.

Сметаново изгнание
привличаме в ново любовно изпитание,
където лъвове в клетките реват
и феникси на горестта ден и нощ горят!

Бонбонена измяна,
отровен вкус през розов лъч
в тон с моята черна премяна
всява на възраждането в гората страх и жлъч.

Нежност посвети ми
и нежно отново прости ми
заради ада, в който
и двамата ще горим!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...