16 ene 2008, 22:31

Фестивал

  Poesía
1.1K 0 1
Портокалов сок
с привкус от тъжен поток
подхранва жално сълзите
с едничката цел да не чуе плача на върбите.

Парче шоколадов пай
прогонва солено захарната самота,
за да ме запрати в сладкия рай,
където властва вечно пролетта.

Сметаново изгнание
привличаме в ново любовно изпитание,
където лъвове в клетките реват
и феникси на горестта ден и нощ горят!

Бонбонена измяна,
отровен вкус през розов лъч
в тон с моята черна премяна
всява на възраждането в гората страх и жлъч.

Нежност посвети ми
и нежно отново прости ми
заради ада, в който
и двамата ще горим!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...