Jan 16, 2008, 10:31 PM

Фестивал

  Poetry
1K 0 1
Портокалов сок
с привкус от тъжен поток
подхранва жално сълзите
с едничката цел да не чуе плача на върбите.

Парче шоколадов пай
прогонва солено захарната самота,
за да ме запрати в сладкия рай,
където властва вечно пролетта.

Сметаново изгнание
привличаме в ново любовно изпитание,
където лъвове в клетките реват
и феникси на горестта ден и нощ горят!

Бонбонена измяна,
отровен вкус през розов лъч
в тон с моята черна премяна
всява на възраждането в гората страх и жлъч.

Нежност посвети ми
и нежно отново прости ми
заради ада, в който
и двамата ще горим!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...