Портокалов сок
с привкус от тъжен поток
подхранва жално сълзите
с едничката цел да не чуе плача на върбите.

Парче шоколадов пай
прогонва солено захарната самота,
за да ме запрати в сладкия рай,
където властва вечно пролетта.

Сметаново изгнание
привличаме в ново любовно изпитание,
където лъвове в клетките реват
и феникси на горестта ден и нощ горят!

Бонбонена измяна,
отровен вкус през розов лъч
в тон с моята черна премяна
всява на възраждането в гората страх и жлъч.

Нежност посвети ми
и нежно отново прости ми
заради ада, в който
и двамата ще горим!