16.01.2008 г., 22:31

Фестивал

1K 0 1
Портокалов сок
с привкус от тъжен поток
подхранва жално сълзите
с едничката цел да не чуе плача на върбите.

Парче шоколадов пай
прогонва солено захарната самота,
за да ме запрати в сладкия рай,
където властва вечно пролетта.

Сметаново изгнание
привличаме в ново любовно изпитание,
където лъвове в клетките реват
и феникси на горестта ден и нощ горят!

Бонбонена измяна,
отровен вкус през розов лъч
в тон с моята черна премяна
всява на възраждането в гората страх и жлъч.

Нежност посвети ми
и нежно отново прости ми
заради ада, в който
и двамата ще горим!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...