21 mar 2018, 13:18

Фикция

603 0 0

От птичия ми поглед така приличаш

на онзи висок принц
със сапфири вместо очи... 
Аз не ти ли приличам 
на онова лястовиче, 
което кълве от шепите ти
като златни зърна
неизречени обещания... 
Те покълват –
заченати, крехки мечти. 
И прорастват застрашително
като вековни дървета 
до размерите на
огромни илюзии... 
Прескочат ли всички граници
на въоръжението ти, 
призови нашествието на кълвачите
и им поръчай 
да ти изработят фризове, 
с които да си украсиш
верандата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...